diesto (Данаил Антонов)
1039 617
9.07.2021 г., 12:30 ч.

На прага... 

  Поезия » Любовна
481 2 2

Часът за тръгване е близо.

И аз подвластен съм на времето. 

Макар за Оня свят да нямам виза,

без ред дори ще ме приемат...

Изобщо никак се не чудя. 

И спомен няма да си взема. 

Ти жив можа да ме загубиш. 

Ще легна под земя, ти - над нея.  

Ще наторя над мен дървото. 

Помияр препикал по пръстта му. 

Нито повече зло към доброто, 

ни по-малко живот от смъртта... 

Не питай колко години! 

Пропилях ги по тегави Музи. 

Под очите ми, кръгове сини - 

са заблуда от взор във илюзии. 

Ето, време е. Но ти не изпращай! 

Дано и след мен не посрещаш. 

Дано на прагът ти остане прашно, 

че да личи ако престъпи грешник... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ти жив можа да ме загубиш - тъжно, но откровенно! Поздравления
  • Дано на прагът ти остане прашно,
    че да личи ако престъпи грешник...
    Голям си, Дани!
Предложения
: ??:??