На прага на съня
Стоя на прага на съня...
и не мога да прекрача...
Светлосенки от деня
в тъмнината
тихо плачат...
Чакат, искат ми покой,
или логично обяснение,
ала
виси животът мой
насред абсурдното безвремие.
Ще имам ли сили -
не знам,
но всеки ден се опитвам
някому нещо да дам,
за да мога
да се усмихвам...
© Елена Всички права запазени