Седя си аз на прага на зеленото,
усмихнато ви махам със ръка.
А вие се страхувате от времето,
от бури, старост, самота.

Седя си и на люлка се люлея,
на самия ръб на пропастта.
А вие се страхувате от нея,
от летене и от красота.

Седя си аз на крачка от небето
като птица малка във нощта.
Ще пея за полето и морето,
за вас и ваш′та самота.

И може би тогава ще ви излекувам
от мъките ви, страховете от света.
И може би най-сетне ще ликувам,
че съм на прага на света, но не сама.