На предела

12.11.2021 г., 7:33 ч.

Поезия

5.0 (1)

399 0 2

Защо се възмущаваш на смъртта,
когато си забравил да живееш?
Прибираш се от работа с тъга
и вътрешно за нищо не милееш.
Децата ти се смеят и ехтят.
Жена ти е усмихната чаровно.
Надяват се с любов да те спасят
от болката в гърдите ти: отровна.
Защо си ти тъговен всеки ден,
когато се прибираш и си лягаш?
Защо си от живота изморен?
Защо си без усмивката си блага? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Юнашко време
Блудница

Няма дума да чуеш за нея добра, облекло от елита не носи, на ревера ѝ алена буква от срам обществото...
Глина

Намерих я на тесния перваз под снежната си купчинка да чака. Навярно е похлопала у нас с надеждата, ...
Писмо от Спящата красавица до принца

Ще ти го кажа, принце, без преструвки – тя, приказката, не е справедлива. Понеже всичко свърши със ц...

Още произведения »