lips_of_angels (Ем)
164 5067
12.03.2008 г., 13:03 ч.

На принца с просешка душа (мой белег и блян) 

  Поезия
686 0 19

Заличих ли те, белег?

Май забравих те вече…

Залъгвам се пак, нали?

А как мразя лъжи…

Омръзна ми да те сънувам…

Събуждам се, но пак си сляп,

а душата ми е скитник ням...

Не мечтая за теб, принце,

нито за твоята красота,

прекарвам времето в търсене

на твоята мила душа…

Знам, че ще я видя трудно...

Разхожда се тиха и неузнаваема,

непозната за никой и хладна,

прилична на непроходима улица…

Тя не носи одежди,

красив гардероб,

облича се просто,

на тежък труд ми прилича,

и (честничко) ме превлича.

Приближавам се към теб,

вдишвам дълбоко -

грешка след грешка -

защото всеки дъх е погрешен,

но кой не греши?

Може би само ти?

Принца обич ли проси?

Ех, че мираж…

До гуша ми дойде от този хлад между нас…

Погледни в моите очи!

Не поглеждай цвета!

Зелени са като гората

и пълни като езерата…

Погледни навътре,

дълбокичко в душата…

Разбери какво се крие зад тези ярки звезди…

Не е трудно, нали?

Поемам премерени рискове…

да те прегърна ли? Да докосна ли устните?

... този път, моля те, сам реши!

Забързана сред урагана от лъжи,

главата си на твойто рамо

и тази нощ аз мисля да подпра,

на твойта просешка душа ще се отдам,

в съня си, да,

мечтателка съм, знам!

Но как боли ме белега от този блян…

 

12. 03. 2008

© Ем Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??