Искам да бъда лунна сянка и в живота на всеки от вас да бъда просто верен другар - в мъката, самотата или в житейския хаос. Искам да бъда утеха, подкрепа, подадена ръка. Защото и на мен не ми е леко в света. Но за вас си мисля постоянно, вест очаквам, сън не ме лови в нощта... Все мисля дали сте добре, нещо дали ще ви трябва, дали сте щастливи и как да ви помогна (ако се налага)?! Не мога да живея без вас! Вие сте само виртуални, но в душата ми всеки има лик, ако познавахте живота ми в детайли, щяхте да разберете защо ви възпявам в стих!