6.09.2009 г., 16:46 ч.

На приятеля на моята приятелка 

  Поезия
719 0 2

Единствен ти се спираш да четеш

тез думи първолашки наредени, недодялани.

Ала да насърчаваш ти не щеш да спреш -

от солидарност пращаш думи избродирани.

 

Че твоето перо като длето

се врязва и остава спомени, 

а моето е като патешко

и скърца с римички замазани.

 

Но благородно кимаш - даваш ми кураж.

И снизходително с фуражка махаш,

щом в страницата моя срещнеш персонаж,

приятелски подвикваш: "Мара бе, адаш!"

© Пет Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пак го измисли хубаво, приятелю на моята приятелка
  • ...ако Паисий беше се отчаял, с неговото патешко перо... ако не е изтърпявал скърцането във душата му... ако?....
Предложения
: ??:??