10.02.2007 г., 2:12 ч.

На прощаване 

  Поезия
819 1 0
Сама си тръгвам, няма да се връщам.
Недей ме вика, колкото и да боли.
Понякога с тъга ще се обръщам,
ала не може вечно тъй да продължи.

Не трябвя никой повече да лъжа -
ни себе си, ни тебе, разбери.
Все повече и повече затъвам
в тез ежедневни и дребни лъжи.

Не те обичам, само жалост има
в очите ми и в моите ръце.
Страхувах се до днес да кажа "Стига!"
и мамех себе си и теб.

Виновна съм и страшно ми тежи.
Не трябваше надежди да подхранвам.
Ако по милост любовта ни продължи,
тя двама ни без милост ще ограбва.

Така че тръгвам, "сбогом" ми кажи.
Ако случайно някога се срещнем
кимни с глава и ми прости.
Дано да можеш. Тръгвам вече.

© Марина Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??