georgibelev (Георги Белев)
29 12
5.02.2011 г., 16:24 ч.

На пръсти 

  Поезия
1015 0 7

Ти дойде в живота ми на пръсти,

сякаш нежен шепот на поточе.

 

Вчера беше празник – бяхме двама,

а сега съм сам – стоя прекършен.

Снощи беше нашата раздяла,

ти ми каза – всичко вече свърши.

 

Телефонът цяла вечност трае.

Гледам го с омраза. Не разбра ли.

Сякаш че открадна ненадейно

твоя глас и наш'те ритуали.

 

Моя малка, моя нежна птичко,

с тебе бе просторно, бе разкошно.

Ти превзе във мен полека всичко.

Нежно цвете – цвете полунощно.

 

Бе фиданка, беше много бледа,

но разцъфна – от любов се скърши,

мила моя. Аз ли те отгледах?

Ала свърши, всичко вече свърши.

 

Тази стая, дето беше наша,

как понесе нашата разлъка.

Как не пламна, в пламък да изчезне.

Как ли не избухна тя от мъка.

© Георги Белев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??