Стъмва се.
Децата уморени бързат да се прибират вкъщи.
На пързалката опустяла една двойка се е спряла.
Не бързат те да се прибират и времето студено игнорират.
С рязък скок на леда младежът подскочи
и на своята дама танц предложи.
В очите ù звезди изгряха и ръката своя тя с неговата сключи.
С движение плавно той я придърпа
и с прегръдката си нежно я обгърна.
Горещи погледи един в друг се спряха,
устни нежни в едно се сляха.
И в миг сякаш природата художник стана.
В кадър любовен, неочакван околността застина,
запаметявайки навеки гледката красива.
Сетне двамата се откъснаха всеки в другата посока,
оставяйки сякаш недовършена развръзка
на някоя холивудска драма.
Но тя, любовта, си има своите обрати!
И ето, че двамата, обхванати от копнеж,
оказаха се пак един до друг.
Хванати отново за ръце,
на леда бяха изрисували едно сърце.
© Мони Иванова Всички права запазени