7.01.2015 г., 21:30 ч.  

На пързалката 

  Поезия
781 0 1

Стъмва се.

Децата уморени бързат да се прибират вкъщи.

На пързалката опустяла една двойка се е спряла.

Не бързат те да се прибират и времето студено игнорират.

С рязък скок на леда младежът подскочи

 и на своята дама танц предложи.

В очите ù звезди изгряха и ръката своя тя с неговата сключи.

С движение плавно той я придърпа

 и с прегръдката си нежно я обгърна.

Горещи погледи един в друг се спряха,

устни нежни в едно се сляха.

И в миг сякаш природата художник стана.

В кадър любовен, неочакван околността застина,

запаметявайки навеки гледката красива.

Сетне двамата се откъснаха всеки в другата посока,

оставяйки сякаш недовършена развръзка

на някоя холивудска драма.

Но тя, любовта, си има своите обрати!

И ето, че двамата, обхванати от копнеж,

оказаха се пак един до друг.

Хванати отново за ръце, 

на леда бяха изрисували едно сърце.

 

© Мони Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истински разказ, за една истинска любов. Нека не забравяме, че в днешно време любовта се крие на неподозирани за нас места, а именно в младите сърца на българските талантливи авторки. Много бих се радвал, ако всеки от нас почувства това, което аз изпитах докато четях това прозиведение, което те кара да се усмихваш и вярваш в любовта.
Предложения
: ??:??