galenaGV (Галена Воротинцева)
74 2186
10.10.2009 г., 23:42 ч.

На път 

  Поезия
913 0 28

НА ПЪТ

"Аз не обичам изхода фатален

и няма да ми писне да съм жив"

(В. Висоцки)

 

Пред изхода фатален не позирам -

запомних всеки мост изпепелен.

Но знам, че път все някак се намира

да стигне и през огъня до мен

добрата, безнадеждно болна вяра

и с нея да осъмна на инат,

да дялам върху старата забрава

с длето от спомен - блед, едва познат -

една пътека - може би последна...

Когато месечината оре

през нощната чернилка на небето -

звездите му да разделя на две...

До изхода фатален пътеводно

да стигна със поне една от тях

през страх като от чумаво безводие,

през суха жажда и настръхнал глад...

Накрая да деля на две софрата

с разсипан хляб на хиляди трохи

и в яловата пазва на браздата

да чакам ново семе да заври...

Със изхода фатален не флиртувам.

Ще тръгна преди първите петли...

За утре от сега не пророкувам,

че Бог високо... Гледа и мълчи...

© Галена Воротинцева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Като Барона и Поета мисля и аз! Поздрави!
  • Нямам думи!!! Голям талант си, Галена, голям!!!
  • Каквото и да кажа, ще бледнее. Мога само да АПЛОДИРАМ! Благодаря ти, Галена!
  • Дъжд от метафори, оригинални и смислени. Прекрасна си!
  • "Но знам, че път все някак се намира

    да стигне и през огъня до мен

    добрата, безнадеждно болна вяра

    и с нея да осъмна на инат,"

    Браво!
  • Какво да кажа... Все ще е малко. Дори и " Бог високо... Гледа и мълчи..."
  • Браво, Гал!!!
    Винаги ни поднасяш страхотна поезия!
  • Много ми харесва!
  • Въпреки изгорелите мостове ти намираш път по който вярата да мине!Великолепен стих!
  • Не мога да пропусна нито едно твое стихотворение!
    Благодаря за удоволствието!
  • Така или иначе всеки път има своя край, и да отправяме взор към бъдещето,към утрешния ден,да се страхуваме от смъртта,от свършека,няма смисъл...Всичко идва и си отива. Докато сме тук максимално трябва да дадем от себе си,за да остане нещо след нас и след края на дните ни...Честичко затъваме в дребнавото,забравяме за зведите,за вярата,за обичта...
  • с възхищение...
  • Много хубаво!
    Поздравления!
  • Можеш го, Галена!!! Браво!
  • Никой не знае кога.Великолепен стих!Поздравления!
  • "Аз пея светъл химн за Рая,
    доволен,че съм здрав и жив.
    С трохи в тревата най накрая,
    ще храня мравките щастлив..."
    Сергей Есенин

    С този стих ти отговарям Галена,защото руските поети...ах руските поети.
    И заплаквам...
  • Хубаво е, че има хора, които осъмват с тази болна вяра, за да я има България. Които над изпепелените мостове намират силата (и ината) да съзиждат отново, спасили у нас малкото останали благородство и човещинка. Галена, тук не става въпрос само за поетично майсторство, което всички в сайта и извън него признават, а и за високи нравствени критерии, които защитаваш...С душа дойдох. Барона
  • Знаех, че ще съм много впечатлена!
    Отново!!!
  • "Но знам, че път все някак се намира

    да стигне и през огъня до мен"

    Това е, Благодаря ти! Чудният свят на стиха ти е стряха, надежда, подкрепа... Силни думи смели надежди таят-тръгвам-по своите друми!
    Сърдечни поздрави!

  • Дори когато сънищата спрат
    в забравения спомен за обратно,
    и раните ни даже не кървят -
    белязани сме вече безвъзвратно...(нн)

    Прекрасна си, Гал !
  • Благодаря за поезията !
  • прекрасна творба,
    с дълбочина на изказа и въздействащи метафори

    Поздравления!
  • Песенно, самовглъбено, образно.
    Поздрави и -
    Бъди!
  • Мъдър и красив стих.
  • Ами...тръгвай,чакам следващият ти уникат...Незнам-ДОБРО УТРО МАЙ СЕ ЖЕЛАЕ СЕГА
  • Метафорично великолепие...
    Поздрав!!!
  • "Накрая да деля на две софрата
    с разсипан хляб на хиляди трохи
    и в яловата пазва на браздата
    да чакам ново семе да заври..."

    Чудесно е!!! Дано откриеш пътеката!
  • чудесно стихоТворение! много!
Предложения
: ??:??