9.07.2008 г., 13:13 ч.

На раздяла 

  Поезия
1002 0 2
На раздяла

Защо стоиш с наведена глава?
Нима сълзите си от мене криеш?
Защо посрещаш ме така,
с бутилка в ръката - алкохол ти пиеш?!
Нима усещаш, че аз си тръгвам
наранена от твоите лъжи...
Не очаквай да простя
и този път твойта изневяра!
Съжалявам, скъпи, но не мога...
В болезнен огън сърцето ми изгаря...
Оправдания не искам аз да слушам...
Чувала съм и преди тез слова...
"Ще се поправя, мила! Прости ми!
Няма вече да греша!"
Сега твърдиш, че ме обичаш...
че една съм за тебе в света...
... че друга едва ли ще успее
с пълни шепи да ти дава любовта!
Пред мене няма смисъл да ридаеш,
не ще ме трогнат твоите сълзи...
Те губят стойност и не значат нищо
пред изречения океан от лъжи!
С тези устни не ме целувай,
та нали точно с тях нея си целувал миналата нощ!
А аз тогаз в сърцето си усещах болка
сякаш прободена от остър нож!
Това са моите думи на раздяла...
За последно чуваш шепот от моята уста...
За тебе нека бъда просто непозната...
Няма да съм твоя пристан късно през нощта!

© Тери Герова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно! Трябва да бъдеш твърда и да отстояваш принципите на вярността и предаността, дори и пред най-добрите извинения. Продължавай все така, ти си дъбест!
  • Невероятно е. Много ми харесва
Предложения
: ??:??