14.04.2012 г., 21:06 ч.

На разпятие 

  Поезия
496 0 3
Мамо, той плаче.
Аз не виждах сълзите,
но ги виждаше ти.
Тогава и ти се разплака
и дълго стояхме,
и гледах как от очите
детски валеше.
После стана
и каза -
А сега да вървим.
Аз не можех,
но ти ме докосна - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Предложения
: ??:??