На разсъмване
... И тишината леко се разрежда,
побързала да изпревари мрака.
Събуждам се в ръцете ти. Поглеждам.
И, сънено да се усмихнеш, чакам.
Защото, най- обичам на разсъмване,
до мен когато равномерно дишаш,
се будиш със познатото потръпване.
И с поглед тих, "Обичаш ли ме", питаш.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени