4o4ka (Румяна Димитрова)
12 496
12.09.2006 г., 19:14 ч.

На разсъмване 

  Поезия
2845 0 24
На разсъмване
усещам
ръцете му със бели длани
като на ангел
да ме погалват,
докато си мисли, че още спя.
Подслушвам
как неговите боси крака
докосват
с лъчезарна елегантност
студеното на пода
и виждам
със затворени очи
как синьото в очите му
преминава в сънено
/синьото на очите му е безумен цвят/.
Заболява в мен
изплъзващата се взаимност
изпод завивките.
Потръпва тялото ми
от искрите електричество,
образувани
при докосването на ризата
до мъха на неговата кожа.
Движението на въздуха му
разлива своя мускус -
фонтан от мириси
в ума ми, в дробовете.
Хубав е...

Бих се отказала
от чудото на моя нов ден
и от чудото на всички следващи,
за да гледам това,
което е той,
преди да съм отворила очи
на разсъмване.

© Румяна Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??