Прощавайте, родители добри,
че старините карате сами,
че няма кой да дойде вместо мен
със обич да ви каже "Добър ден".
Зная, че ви липсвам, вие на мен - също,
но винаги се връщам във нашата къща.
Отново, мили мои, намерих си подслон,
но никъде не е като в бащиният дом.
Остават много думи неизречени,
след кратки срещи и раздели вечни
и многото изплакани сълзи
през времето, което ни дели. ...