Живот ти дадох с болка нечовешка,
обичам те, мъничък мой!
Ти не си поредната ми грешка.
Ти си слънцето след зъл порой.
Създадох те с обърканите чувства
на страдащата майчина душа
и ако ще живота ми да коства,
през ада с теб ще мина за ръка.
... Как искам ти да се усмихваш,
с очички да ме питаш: "Мамо, накъде?"
до теб да съм, когато имаш нужда,
едничко мое, слънчево дете... ...