На ръба ли си, не си ли,
Отново искам да съм ти приятел,
На ръба ли си, кажи ми,
Подвеждал съм те, знам,
Тежки спомени за тежки удари...
Но искам да знаеш, съжалявам,
Защото грижа ме е, и се чувствам длъжен,
Затова ще се поставя във дланта ти,
Ще ни дадеш ли бъдеще,
Или ръката си на юмрук ще свиеш, за да отмъстиш,
Кое струва си да направиш повече от другото, ти ще прецениш,
Дали ще си струва да сме приятели за още дълги времена, както преди,
Ти си този, който ще определи, тук и сега, и за двама ни,
Искам да сме приятели отново, а ти?
Ето, подавам ти ръка аз сега, ще я хванеш ли?
© Стефко Всички права запазени