На ръба

27.01.2019 г., 23:12 ч.

Поезия

339 3 4

Когато си на края на скалата
и тъмен облак те теши,
няма я ръката,
няма я сълзата в майчини очи –
да те съхрани!
Само звук от ронещи се спомени
и мисълта – да полетиш,
над някакви си камъни.
Свикнал си. То не бяха шишове,
а остри саби и пак си жив!
До този миг. Остана ти луната.
Виж намига. С майчини очи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На ръба

Искате да прочетете повече?

Предложения