Дошла си тук сега да ме погубваш?
О, моля те, не си прави труда в това!
(Любовта е като птиците, тъгува
и тайно с вятъра разменят си писма)
Дошла си тук и с мен ти е приятно?
С какво да те почерпя, глътка тишина?
Животът ми премина във очакване,
поредна спирка и усмивка недошла.
Дошла си тук след дълго скитане.
Домът ми празен е без тебе, Самота.
И с всеки миг на теб обричам се,
нали това копнееше? Нали това?!...
© Сияна Георгиева Всички права запазени
и тайно с вятъра разменят си писма
много поетично и хубаво.