13.12.2007 г., 14:47 ч.

На Самотата ми 

  Поезия
657 0 19

Дошла си тук сега да ме погубваш?

О, моля те, не си прави труда в това!

(Любовта е като птиците, тъгува

и тайно с вятъра разменят си писма)

 

 

Дошла си тук и с мен ти е приятно?

С какво да те почерпя, глътка тишина?

Животът ми премина във очакване,

поредна спирка и усмивка недошла.

 

Дошла си тук след дълго скитане.

Домът ми празен е без тебе, Самота.

И с всеки миг на теб обричам се,

нали това копнееше? Нали това?!...

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??