shravac (Никола Берчев)
10 43
17.03.2005 г., 20:49 ч.

На сбогуване 

  Поезия
2257 0 8

                На сбогуване

 

Ако ми беше казала, че ме обичаш,

спокойно бъдещето бих дочакал

до оня миг, когато ще възкръсне

от пепелта нетленна, като феникс,

на любовта не стихналият пламък

 

Ако ме бе целунала за сбогом,

бих носил с мен дъха на твойте устни

и оня аромат, със който боговете,

владеещи Олимп преди столетия,

живели са във младост и безсмъртие.

 

Ако ме бе прегърнала, когато си отивах,

бих помнил допира на твойто тяло

и трепета на твоите гърди, когато,

в минутите на кратките ни срещи,

задъхана към мене се притискаш.

 

Ако ми беше обещала, че ще бъдеш моя,

по-леко бих понесъл самотата

и мисълта за оня ден, когато,

на ревността през парещата болка,

разбрах, че още те обичам.

 

Но ти не каза, че ще бъдеш моя.

Не ме прегърна и не ме целуна.

Не каза също и че ме обичаш,

а само сведе поглед мълчаливо,

обърна се и си отиде.

 

 

© Никола Берчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасен стих...,толкова много нежност и болка по изгубения копнеж са заключени в словата,че всяка думичка покорява!Поздрав!/6/
  • Невероятно хубаво!!! Направо е СУПЕР!!! Много мъка и копнеж лъхат от него, и несподелени чувства!!! ЖИВОТ!!! От мен 6-так!!! (малко е !!!)
  • Много хубаво казано..,очаквам по-оптимистични...
  • нежен си...стиха в прекрасен
  • Прекрасен стих, ... съпреживях го. Много е силен! Поздрав
  • Жегна ме... много сила и тъга има в този стих. Поздрави и от мен!
  • Прекрано е! Поздравления за хубавия стих!
  • много красиво но и много тъжно.определено ми хареса
Предложения
: ??:??