Защо ли все още не те забравих,

защо ли тъй все трудно ми беше?

Защо ли в гнева ни поне аз не се поправих,

защо между нас все нещо не вървеше?

Защо мълчахме винаги,

оглушавахме за вътрешния ни глас?

Нима на мен или на теб трудно ни беше

просто да изречем: "Обичам те аз!"

Защо ли времето много беше,

но никога не намерихме време за едно "прости?"

На мен ли, на теб ли все едно ни беше,

засенчвахме и двамата слънчевите ни лъчи?

В мълчанието си търсехме да открием нещо,

но гордостта тягостно ни подтискаше сърцето.

И на сбогуване дори не изрекохме нищо,

тайничко  един от друг бършехме сълзите си от лицето.

Милан Милев

25.10.2011