Намерил себе си, на себе си приличам -
свърталище на тъмни бъднини.
Душата ми е толкова различна,
но в ранна утрин към пръстта кълни.
И я прегръщат с воя ветровете -
протяжен вой, забулен като зов.
Не стигна в устрема си световете
населени със слънце и любов.
Но свикнал с нея, в залеза замръквам -
един нетърсещ нищо пилигрим.
Залутан в кръг и центробежно хвръкнал
след сенките на призрачни орли.