- На себе си ти стана враг,
така – в самота изцяло -
нима не съм ти мил и драг:
коварство ли те е предало?
- Попаднах в капан кръвнишки,
а с него бликнаха сълзи
и пътят ми сега – вдовишки -
през мъката се лута и пълзи.
- Душата стане ли на прах,
попада под ужасен, режещ ръб,
от който често блика страх,
а той превръща се в скръб.
- Такава мъка ме върти
и тя сега е мой имот,
в който моите черти
жадуват новия живот.
© Валери Рибаров Всички права запазени
Поздрав, Галина!