Словата ти капчукат през нощта,
приличат ми на капчици глюкоза.
Обхваната от тяхната наркоза,
дали ще се събудя сутринта?!
Дали на две ще се дели денят,
като палячо, махащ със секира –
в едната половина ще умира,
а в другата от смях ще е залят.
Прожекторът е есенният зной.
Децата ръкопляскат в тишината...
И вместо рози – кестените златни,
се удрят по главата му, безброй. ...