Plevel (Силвия Илиева)
156 13743
19.04.2021 г., 14:23 ч.

На себе си зрител 

  Поезия
408 6 19

Словата ти капчукат през нощта,

приличат ми на капчици глюкоза.

Обхваната от тяхната наркоза,

дали ще се събудя сутринта?!

 

Дали на две ще се дели денят,

като палячо, махащ със секира –

в едната половина ще умира,

а в другата от смях ще е залят.

 

Прожекторът е есенният зной.

Децата ръкопляскат в тишината...

И вместо рози – кестените златни,

се удрят по главата му, безброй.

 

На себе си окаян зрител – аз.

Стоя пред дървената малка сцена,  

денят пробожда ме омразен. Стéна...

За нежните ти думи в нощен час.

© Силвия Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Кире!
  • Словата ти капчукат и носят най-красивото усещане за Пролет...
  • Ади, Марко, благодаря Ви!
  • Харесах !
  • Нечии слова - като избавление. Хареса ми, Силве! Поздрави 🌹
  • Иржи, Роси, Скити, благодаря за милите думи!
  • Силве... нямам думи...
    💖
  • " палячо, махащ със секира " , " рози – кестените златни " , " денят пробожда ме омразен ". Много хубави и интересни сравнения! Много добро, Силве!
  • Затова толкова се възхищавам на прозата ти, Силве!....
  • Благодаря ти много, Младен, радваш ме!
    Светле 🌷, колко е хубаво, че си тук!
  • И тук е прекрасно!
  • Чудесен стих!

    "На себе си окаян зрител – аз.
    Стоя пред дървената малка сцена,
    денят пробожда ме омразен. Стéна...
    За нежните ти думи в нощен час."

    Тъжен, но възвишен финал!
  • Благодаря Ви от сърце, Деа, Гени, Пепи! ❤
    Гени има и такива моменти, в които сме само зрители.
    Пепи, не знам. Стоях си есента на една пейка и започнаха да ми падат кестени по главата. Беше хумористично донякъде, да. Нещо като да ти подадат сок от кисели краставички, когато си препил.
    Дени, привилегията да те чета е моя, не ме засрамвай така, че не знам какво да кажа. Прегръщам те.
    Хубава вечер на всички и още веднъж, благодаря!
  • Много си добра, Силве. Искам като теб. Казвала съм ти го вече и още ти завиждам. Не с лошо, само малко... 🙈💐💐
  • Още I-ят куплет е малко странен, такава игра на думи си направила, хем хумор, хем толкова фин и ненатрапчив. С тоя капчук-глюкоза-наркоза! Пароле, пароле, пароле...!
    Ама пък и кестените, по главата! Дали ще му дойде акълът от тия удари?

    Поздравления!
  • Прекрасни са стиховете ти, Силве, не вярвам да си само зрител на живота си.
  • Много е хубаво!
  • Благодаря ти много, Зиги! Сърчице ♥️.
  • Силве, прекрасен е и този ти стих! Бижу от образи и красота... и още нещо. И ти пиши по-често, моля! Хихи 😊😊😊
Предложения
: ??:??