НА СЕЛО

7.05.2007 г., 15:55 ч.

Поезия

596 0 5

С дъх на малини и окосена трева,
посреща ме баба на двора, сама.
В очите и радостни сълзи кипят,
ръцете работни прегръщат ме пак.
Кучето лае, тополи шумят,
спомени детски в ума ми растат.
Как сладко се чувства човек у дома,
забравяйки мигом на егоизма рева.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

НА СЕЛО

Искате да прочетете повече?

Предложения