НА СЕЛСКИТЕ МИ ВРАГОВЕ
На музиката ми сте като ритъм…
О, вий сте моето било и не било!
Опитвам се и аз да ви из ритъм,
Не знам дали това е за добро?!
За мене сте надвиснала заплаха,
Аз знам , че вий сте синоним на Зло…
Интригите ви в селото успяха.
Без нищо съм, останал съм капо!
За мене готвите съдба най-черна…
Държите ме под черен похлупак.
Но щастието е на мине вярно
и то при мене ще остане пак!
Живейте си с такава мисъл още,
но вече идва моя час!
Аз станах доктор!
Видов ден пак до ще!
Вий няма винаги да сте на власт!
Сега ме гоните от дом и село!
Нима вас Злото ще ви утеши?!
Аз знам,че всяко мръсно дело,
създателите си ще унижи!
От нас създадохте кулаци…
Кулак баща ми не е бил!
И станахте със Дявола ортаци,
да черните човека благ и мил!
Опитвате се да ни унизите,
и влязохте със взлом във моя дом.
Дома ни взехте вие и земите,
без нужда, параграфи и закон!
Разправяте лъжите си излишно!
Че аз дори не съм добър човекс
Но аз с Добро душата си насищам!
Такъв съм си от памтивек!
От вашите заплахи аз не трепвам,
и от сплетните ви не ме е страх!
В борбата с вас живея и укрепвам,
Като приятели сте ми, разбрах!
Написано 1958г.
© Христо Славов Всички права запазени