В бащината къща ний играхме,
смяхме се и песни пяхме,
неусетно ний се променихме
и с тъга се разделихме.
И двамата житейски път ни чака,
мъдростта ще бъде наш другар,
но знам, съдбата отново ще ни срещне,
при милите ни майка и баща.
© Никола Диманов Всички права запазени