На синчето ми - II
За мишока Мишо искам да ти кажа,
приказка чудесна днес да ти разкажа.
В кухнята под скрина бил си спретнал дом,
там похапвал славно тоя гастроном.
Баба му Мишана, дядо му Мишон,
в избата живели във пробит бидон.
Татко му Мишондър бил голям юнак,
ала го излапал старият котак.
Майка му пък Мишка, плакала горката,
после за разтуха хапнала юфката.
Ала във юфката сложили отрова,
гътнала се бързо след това на двора.
Клетият ни Мишо бил сега сирак,
мразел, ненавиждал всеки котарак.
Бързо и решително той изготвил план,
мишките извикал да вървят на бран.
И като изминал зимният сезон,
всички се събрали във вехтия кашон.
Леле, погледни ги! Ах, какъв момент!
Здраво се изпълнил този парламент.
И пред всички мишки там, на туй събрание,
Мишо се изправил със следното възвание:
- Братя опашатковци, милички ушатковци,
даже и във дъното, вие там, брадатковци!
Време е настанало да се съберем,
от теглото котешко да се отървем!
Мене ми дотегна котешкия гнет,
И затуй тържествено давам днес обет:
- Котките ще требя аз нашир, надлъж,
буря от овации заля го отведнъж.
Вдигнала се врява, страшна суматоха,
почвала се явно мишата епоха.
Ала в тая глъчка, в тая гюрултия,
случила се, мале, страшна лошотия!
Разнесло се за мъничко, само кратко: - Мяууууууу!
Мишите герои отвърнали със: - Ауууууууу!
Бясно се разбягали като пощръклели,
котка сякаш никога не чули, не видели.
А иззад кашона коте се подало,
с вълнено кълбенце май си е играло.
- Тююююю, въздъхнал Мишо, скрит добре под скрина:
- Нашта революция май че се размина!
14.07.2009