На спирката стоях прокуден
и дълго чаках автобуса,
оглеждах се в пейзажа чуден
и нещо сърцето ми раздруса …
Започнах тихичко да пея,
за моята изгубена любов,
ах, моята прекрасна Дулсинея,
за нея на всичко бях готов …
Природата край мене съживи се,
дърветата, и птички, и тревички …
Гласа ми постепенно извиси се,
а те пригласяха ми всички … ...