От съня ти ще открадна
туй, което с мен сънуваш.
От съня ти ще отпадна
и ще почнеш да бълнуваш.
Ще ме търсиш във съня си.
Ще проклинаш нощи сиви.
Ще забравиш и свяна си
и ще рониш сълзи диви.
Ще посрещаш утро ранно
със подпухнали клепачи.
Ще се чувстваш доста странно
ти от сутрешни зяпачи.
Щом ме видиш във трамвая
с разширените зеници,
ще помислиш, че си в рая
със разрошени къдрици.
Ще се питаш сън дали е
образът ми най-накрая.
Изненадата свали я
тук на спирката "Омая".
© Никола Апостолов Всички права запазени