Просмукан от наивността на просяк,
очаквам те и нека ми се случиш!
Пристигаш вкъщи - Вечер тъмнокоса,
превземаш ме - аз в тебе ще се сгуша!
Простил съм ти, че ми изневеряваш
и всяка утрин тръгваш мълчешката.
Със ласките си други да даряваш,
простил съм ти, не виждаш ли сълзата?!
Оставам сам, ще чакам нова среща,
денят се е приготвил с куп плесници.
Но аз те знам, ще дойдеш пак гореща
с пияните проблясващи зеници.
© Данаил Таков Всички права запазени