На среща с раздялата
Нозете тръгват днес за среща със раздялата,
проплаква с писък в мен сирената на влак...
целуват се за сбогом тихи погледи на гарата,
целувките последни толкова горчат...
Стрелките сякаш гонят се по циферблата
и нямам време да пророня " Остани... "
Дали видя как плахо в мен изгря сълзата?
До днес не знаех колко силно ще боли...
Нозете тръгват си от среща със раздялата,
пищи в ушите ми сирената на влака...
Година ли? Отново... тук... на гарата - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация