На своя език розата наричам „роза“
и р-то пробива небцето със шип,
а з-то разтваря се между зъбите.
Листенцата крехки наричам цветчета
и нежно по езика ми се стопяват е-тата.
Когато на своя език извикам „ох!“,
всички останали ме разбират.
Но само на моя език
розата боде и милва точно като него.
Вдъхновено от „На моя варварски език...“ на Халина Пошвятовска
https://literaturensviat.com/?p=19554