Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
17.04.2009 г., 17:03 ч.

На събуждане 

  Поезия » Любовна
1494 0 5

Ще се простя с мечтите на събуждане,

ще скъсам ризата си бяла,

отметнала коси във чуждата

действителност ще бъда цяла.

Усмихнатите теменужки

ще посинеят от уплаха.

По нощница се скитам - лудата,

събудена, но неразбрала...

Пречупени лъчи в косите ми

не стават златни - посивели са.

Ще се простя с мечтите на разсъмване,

на ризата ще се обеся...

И всяко утро теменужено

е мое мъничко завръщане.

Душата ми ще е изстинала -

сама и дълго непрегръщана...

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Събудих се и преди да поскитам боса в росната все още трева,дойдох тук...(F)
    Харесах...,но и се натъжих...И пак казвам:Дано терзанията ти са само в стиховете!
    Успех ти пожелавам!!!(y)
  • Харесах! Много!!!
    Поздрав!!1
  • И аз така - хубаво!
    Хареса ми, дори малко ми напомни на самата мен като усещания и стил. Поздравявам те! Ще продължавам да те чета...
  • Ще се простя с мечтите на събуждане,

    ще скъсам ризата си бяла,

    отметнала коси във чуждата

    действителност ще бъда цяла.
    Много изящен е този стих, жалко че е изпълнен с песимизъм и отчаяние..Не може да е чак толкова лошо ..!!?? Прегръдки..
  • Хубаво!!!
Предложения
: ??:??