На Сън ли?
И тази нощ Сънувам те отново -
изгарящи очи, гальовно слово,
луната очерта ми поглед мил,
в крилото си ме беше приютил!
Звезди блестят в омая озарени,
очи искрят - жадни, замъглени,
душите жарки в танца устремени,
в изгарящо блаженство потопени!
Докосване, с милувките политам,
към необятни брегове и светове,
а там се рея в облаците с ритъм,
от страст, през бури и във ветрове!
Какъв Екстаз, каква Любов, Омая,
разстила се навред, надлъж и шир!
Къде съм? В Сън ли? Веч не зная...
Но искам да остана в тоз Всемир!
Лъчиста
© ЛЪЧИСТА Всички права запазени
Промяната е от вторият стих натам....
... Ето старият вариант, от първите ми публикации още:...
НАСЪН!
И тази нощ сънувах те отново -
изгарящи очи, гальовно слово,
луната очерта ми поглед мил,
в крилото си ме беше приютил!
Звезди блестяха, с омая озарени,
очи искряха - жадни, замъглени,
душите жарки, в танца устремени,
в изгарящо блаженство потопени!
Така полека разумът ти се смири,
загаснаха отчасти нашите мечти,
дойде моментът - вече се насити
и страсти бурни с времето засити!
Събудих се в тъмата непрогледна,
дори в съня поисках да приседна,
сълзи печални зароних до зори,
за края наш, любими... тъй боли!
Поли Здравкова