8.10.2009 г., 12:58 ч.

На съпруга ми с любов 

  Поезия » Любовна
1298 0 11

Ти си моето старо момче,

аз съм твоето старо момиче,

бяхме луди и млади коне,

ти по мен, аз по тебе все тичахме.

 

Все жадувахме другия бряг -

там тревата по-сочна растеше,

всеки залез бе чакан с мерак,

а на изгрева все му се спеше.

 

С теб пробягахме целия свят,

неуморна те следвах, послушна,

не обръщах главата назад,

ти поглеждаше чужди конюшни.

 

Но от дъртия кон ме ревнуваше,

бил от чиста английска порода,

дето с левия заден накуцваше,

като млад все печелил залози.

 

Дълго аз не можах да простя,

твоя флирт със оная кобилка,

колко хитро те тя завъртя

с чистокръвно арабската жилка.

                                                        

Е, английският лорд си замина,

вее гриви в полята небесни,

към ръждивата ти пък изстина -

била с всичките дашна и лесна.

 

Бяха бурни и страстни години,

с къч решавахме всички неща,

стана късно - да се завием

и да разсъним с обич нощта.

 

 

 

 

© Ивон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??