На Т...
Реалността наранява все повече
моето сърце. Близо си до мен,
но в чуждите ръце...
Усмихваш се, но не на мен.
Обичаш силно, ала нараняваш
все по-силно.
Сваляш си очилата, но светът
си остава все непроменен.
Как ми се иска просто да изкрещя,
защото пак напира болката в моята душа.
Тъй самотна ще е нощта, защото ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация