28.05.2009 г., 21:06 ч.

На танц с Живота 

  Поезия
1105 0 13
Какво ти пука всъщност тишината,
горчилката на хапчето за сън,
задушната прегръдка на мъглата,
забитият в душата остър трън?...
Защо наричаш бурята - приятел
и вълчия си глад делиш на две?
Със зъби скърцаш ти, че си ласкател...
Летиш не на мечти, на страхове...
Защо се стряскаш вечер от звездите
като сърна под прицел на ловец,
а мислите като лентяй се скитат
около теб, привързани с конец? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
: ??:??