На татко

9.03.2007 г., 23:07 ч.

Поезия

937 0 2

Забравил откъде дошъл си,
но знаещ накъде вървиш,
събрал и опита и мъдрост -
понякога и ти грешиш.
Дали не мислииш, че е грешка
живот на мен да подариш?
Разделно времето е, тежко...
но казвам ти - грешиш.
Навярно смяташ, че си длъжен
и щастие да ми дариш,
в небето ми да няма облак -
знай, пак грешиш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На татко

Искате да прочетете повече?

Предложения