3.06.2010 г., 16:53 ч.

На татко 

  Поезия
3090 7 30
Не сме приятели, не си ми и приятен.
И твърде малко ме засягат твойте истини.
За хората, за времето, за хляба...
Горчат и ми присядат между липсите...
На повече от няколко по седем
от първите и важните години.
Едва ли със причина съм родена.
Не виждам и причина да ме има.
И някак си приличам на нелепица –
неискана, без смисъл, не на място.
Видяла съм не повече от слепите.
И зная, че не мога да порасна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??