11.12.2011 г., 11:07 ч.  

На татко 

  Поезия
18345 2 6

Казват: "Времето лекува всичко!"

И болката, и хората дори.

Но колкото и време да отмине,

за мене болка си оставаш, татко, ти.

 

Казват: "Няма да се върнеш!"

Не вярвам на чужди слова,

аз знам, че някой ден ще дойдеш

и ще ме вземеш при твойта душа.

 

Плача, защото те няма,

но погледна ли – всичко си ти...

къщата, брат ми, дори огледалото и

 момичето с влажните очи.

 

И всеки ден те чакам да се върнеш,

да прегърна силните рамене,

да целуна лицето засмяно

и да ми кажеш: „Как си, мойто дете!”.

 

Ден след  ден болката не намалява,

никой не ще те замени...

Искам да си до мене, тате,

всичко да е като преди!

 

Горда бях, когато ме погледнеш и

ми кажеш „Браво!” - за всеки мой малък успех.

Сега няма кой да ми се зарадва,

няма кой да ме разбере...

 

Когато плача, няма кой да ме прегърне,

за да ми стане по-добре.

Няма го лицето познато,

няма ги твоите ръце...

 

И колкото и да търся очите,

аз знам, не ще ги срещна в света,

само на снимката ще те виждам

и ще чакам да кажеш: „Ела!

 

 

 

Почивай в мир, тате!

 

© Росица Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
    ...
    ((( )))
  • Времето не лекува болката, Ели... Времето просто ни помага да се залъгваме...
    Благодаря ти за думите...
  • Наистина много тъжно!Няма по-силна болка от тази, да загубиш близък до сърцето си човек!Аз също споделям болката , като жена загубила един от родителите си!Вярвай, спомняй и се надявай с времето болката да спре!Чрез стиха ти усетих и съпреживях болката ти!Поздрав за искрения , изстрадан и емоционален стих!
  • Благодаря ви....
  • Сърцераздирателно !Ти си една обичаща дъщеря !Поклон за това ти правя!Поздрав!
  • Много тъжно,поздравявам те.Наистина болката е несравнима и аз загубих своя баща.Но единственото което трябва да вярваме и да ни крепи,че там горе те са по-добре и бдят над нас.
Предложения
: ??:??