Дали сълзите ми усещаш, татко,
когато плача на гроба студен?
Знаеш ли колко ми липсваш
и колко болка има в мен?
А знаеш ли колко е празно сърцето
и колко много боли?
Защо не се явяваш в съня на детето си...
Да кажеш дали си щастлив...?
Обичам те, татко, ти си в душата ми...
Ти си моето сърце...
Ти беше усмивката на лицето ми,
ти бе всичко за мен!
***
Дали сънуват мъртвите... не зная...
Дали обичат още... няма как да разбера...
Но болката в сърцето на живите остава...
и търсят всеки малък жест от тях...
Почивай в мир, татко! Обичам те!
© Росица Иванова Всички права запазени