Раздираш ме със всеки зов,
отронил се от устните трептящи!
Разсичаш ме с нежен стон,
до необятност всеобхватен...
Погубваш ме в бездънност сляпа,
по-виждаща - облечена в любов!
Издигаш ме в лудост свята,
неподлежаща на обков...
Преборваш ме със крепка длан,
посяла плод в недрата мои...
Погинала във светъл храм,
в любовен полъх, необятен! ...