Днес всичко във нас е отново първично,
и онези древни огньове се наддигат пак...
Открито да се изразяваме е съвсем неприлично,
но след милион години, тогава чак,
може би отново ще докажем, че сме хора,
и че животинското във нас е стаено!
А за сега циничното за нас е опора
и подмолното в нас е все непроменено!
Не го разбирам този век,
а уж младо съм,на години, момиче...
Няма защо,според мен, да се чуди човек,
всеки си има по нещо, което обича!
И ако аз уважавам човешките закони,
ако това ми се вижда съвсем не в реда на нещата...
кой от вас пръв ще посмее да ме прогони -
сигурно онзи, грешният, тънещ в нищетата!
Може би, онзи, поробеният от тази ера,
носещ веригите на вечни обстоятелства?
Изморени сте! Съвършенството е химера,
спрете с безбройните душевни издевателства!