НА ТРИ ПЕДИ ОТ ЗДРАЧА
Превърнахме пространството си в трем –
със тъмна част, в която да се скрием,
и ъгълче – в което да умрем.
Къде живеем – знаем само ние.
Твърдиш, че имам неспокоен дух,
споделям, че съм лесно наранима,
но чужди сме си все – един на друг.
И ти до днес не рече ми – Любима!
Не носи на гълчава и на шум
покоят, на когото се орисах.
Аз мога да обичам и наум –
до края, безнадеждно и без смисъл.
© Валентина Йотова Всички права запазени