30.09.2011 г., 19:58 ч.

На тръгване 

  Поезия » Любовна
657 0 5

Денят наближава и аз ще замина,

любовта ни спира – изборът е твой,

ще ме срещнеш може би догодина –

но тогава ще съм човек свой.

 

Пълня чантата със скъпи спомени,

с любов и радост отминали вече,

сега сълзата усмивката смени,

за да изпрати багажа надалече.

 

Почти тръгвам и не се обръщам –

да не гледам, за да мога да забравя,

дано не замина сам и намръщен,

а сърцето на тръгване да оставя.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??