бялатишина
136 124
2.01.2018 г., 10:17 ч.

На тръгване 

  Поезия » Любовна
383 2 7

Не ми се давай лесно, те помолих,
насън или не зная вече как...
Но днес живееш в моя крехък спомен.
Изцапан от сълзи и от вина.

 

Почти окултно някак се надявах,
че ще успееш да ме разбереш....
Че двама с тебе никаква ограда
и никаква лъжа не ще ни спре.

 

Но ето, че надеждата изчезва,
годините когато си вървят.
И споменът ще стане тъй болезнен,
че няма да остане вече път,

 

по който да се върна, и да искам...
Прости ми, ако някой ден се случи.
Прости ми, че поех надменно риска
пореден път през смях да те загубя...

 

Сърцето ми ще стане пръст и пепел.
Отчаяно от себе си, ще глъхне.
Но някъде в отломките му слепи,
безмълвно нещо твое ще покълне. 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??