Ах, рано е, рано е още за сълзи
на дълго таена вина.
За крясък от болка след ери безмълвна,
бушуваща в мен тишина.
Да тръгвам е време,
а ключа ръждясал
къде да изхвърля не знам.
Сегашният път накъде ме отнася
и друг ще ме грабне ли там?...
Ах, късно е, късно е вече за тази
погребана в мрака съдба.
Ще взема каквото успях да запазя... ...