Не искам всъщност светлината ти -
на мен отвътре ми е светло,
щом дялкам мислено екватора.
(В очите ти не хвърлям пепел.)
Заклещена съм вътре - вътре в себе си,
откакто съм обърната наопаки.
А ти ми галиш грапавите шевове,
щом смея да сека посоки.
Но ми е тъжно. И не съм прогледнала
за нищото, което е отвънка.
Не съм ни първа, нито съм последната
камбана блеснала и звъннала. ...