goredoly (Миглена Цветкова)
407 2913
22.12.2011 г., 19:59 ч.

На тръгване 

  Поезия » Любовна
692 0 8

Не искам всъщност светлината ти -

на мен отвътре ми е светло,

щом дялкам мислено екватора.

(В очите ти не хвърлям пепел.)

 

Заклещена съм вътре - вътре в себе си,

откакто съм обърната наопаки.

А ти ми галиш грапавите шевове,

щом смея да сека посоки.

 

Но ми е тъжно. И не съм прогледнала

за нищото, което е отвънка.

Не съм ни първа, нито съм последната

камбана блеснала и звъннала.

 

Не ми е страшно вече. Страховете ми

до дъното си зеят празни.

Копривените ризи са изплетени...

... и няма нищо, нищо да остане...

 

че метна ли ги бърже на гърба ти

и скрия ли светулки в твойта пазва,

едва дошъл... и ще си хванеш пътя...

 

... конец ми остави, че ще ми трябва...

 

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??